Атинската военна сила: Как се подрежда до останалите в древния свят
Древната война е анализирана от близо през последните години от учените на класическия интервал въодушевява вълни от филми като „ 300 “. Въпреки това, поп културата и научните проучвания са склонни да се концентрират главно върху спартанските военни. Част от този фокус идва от програмата за образование на млади момчета в Древна Спарта, която оформя нежните младежи в бойци. Въпреки че Спарта е възприемана като военния стандарт в античния свят, атинските военни също вършат авторски нововъведения.
Нека проучваме другите аспекти на атинската войска, с цел да определим коя зона от атинския армейски корпус е била най-ефективна в класическата война:
Основният съставен елемент на всяка гръцка военна система е хоплитската фаланга. Хоплитите пехотинци, които се бият в гъста линейна групировка, известна като фаланга. Обикновено те са въоръжени с дълго копие, пай меч и кръговиден бронзов щит и са в допълнение предпазени (ако могат да си го позволят) с бронзов шлем, бронзов нагръдник и предпазители за краката и глезените.
Класическата гръцка война наподобява се състои най-вече от конфликти сред хоплитските фаланги на разнообразни полиси. Хоплитите са проведени в полкове, които постоянно са от няколкостотин индивида, и се бият в редици, дълбоки нормално осем или повече мъже. Има по-голям морал в една по-дълбока групировка – хоплитите се усещат по-сигурни с повече мъже в близост, което от своя страна усъвършенства цялостната единодушие на армията.
Атинските хоплити са от значително значение за гръцката победа над персите по време на борбата при Маратон през 490 година прочие н. е. Гръцката войска, водена от атинския Полемарх (военен командир) Калимах или Милтиад, разполага към 9000 хоплита. Персийската тактичност, употребена в тази борба, се състои от стрелци, последвани от кавалерийски заряд. Битката при Маратон е дълга, само че гръцките хоплити съумяват да се наложат над персийската войска и в последна сметка я отблъскват, пречупвайки персийските линии и обърквайки персийските бойци. Докато персите се пробват да правят отстъпка, лявата и дясната страна на атинската фаланга ги затваря и нападна, причинявайки многочислени жертви.
Атинската войска бързо се разраства през 6 век прочие н. е., което предизвиква освен включването на повече атински хоплити, само че и увеличението на броя на хората, заемащи други сухопътни военни позиции. През целия 5 и 6 век, атинските сухопътни военни се употребяват все по-широко, с цел да поддържат или заместят хоплитите.
По-богатите атиняни съумяват да се запишат в атинската конница. Атинската кавалерия се развива по-бавно, тъй като множеството хора от елита, които са в положение да отглеждат коне, го вършат за надпреварване с колесници, вместо за военни цели. Въпреки това, от Персийските войни е основана атинска конница, която се употребява в разнообразни борби по време на този спор. Атинската страна прави инспекция и записва всеки кон годишно, тъй че притежателят да може да тегли надбавка за издръжката му.
По време на Пелопонеската война Атина има най-голямата конна мощ от 1000 конни войски. Въпреки това кавалерията в никакъв случай не се изявява като мощна опасност по време на Класически времена, значително с помощта на пресечения гръцки терен. Кавалерийските елементи се нуждаят от гладка, равна земя, а конете се нуждаят от огромни количества храна и вода – а в пейзажът на Гърция значително липсват и двете.
Други типове пехотинци, в това число пелтаста, също вземат участие в атински сухопътни военни спорове. Пелтастът нормално е въоръжен с копие и носи лек щит и е без броня. Тъй като пелтастът е по този начин снабден, те са доста по-мобилни на бойното поле спрямо хоплитите, като са най-ефективни надалеч от бойното поле против мощно бронирани съперници, където могат да употребяват тактиката да стрелят и да избягат.
Бижуто на атинските въоръжени сили е техният флот. През 6 век прочие н. е., атинският флот нараства от към 60 кораба до към 400 – формиран най-вече от антични кораби, наречени триреми (пример на снимката). Те са дървени военни кораби, които транспортират към 170 гребци. Триремите са дълги около 30 до 36 метра и необятни към 6 метра. В своя пик атинският флот има близо 80 000 души, които да обслужват всичките 400 кораба. Тези гребци са най-вече небогати атиняни, на които заетостта във флота предлага метод за издръжка.
Атинският флот на процедура не съществува малко преди Втората персийска инвазия. Атинският политик Темистокъл има въздействие върху развиването на морския флот и след като предсказва второ настъпление, счита, че атиняните могат да експлоатират най-слабата част на персийските военни – техния флот. Така през 483 година прочие н. е. Темистокъл убеждава атиняните да построят флот от 200 триреми, всички от които се оказват основни за разбиването на персите по вода.
Битката при Саламин през 480 година прочие н. е. потвърждава смисъла и мощта на атинските морски сили. По време на тази борба гръцкият флот под управлението на Темистокъл побеждава доста по-големия персийски флот. Към 480 година персийският цар Ксеркс управлява към 800 галери (друг вид античен транспортен съд, сходен на трирема). За съпоставяне, гърците имат единствено към 370 триреми в тази борба. Темистокъл примамва персийските галери в тесните води на пролива при Саламин, където големите персийски кораби мъчно маневрират. Това стратегическо мислене разрешава на гърците да нападат персите, като потъват доста персийски кораби – общо към 300, до момента в който от своите губят единствено към 40.
Обикновено тактиката, употребена от атинските военни, е таран. По време на военноморските борби един капитан на трирема постоянно ще употребява предната част на кораба, с цел да се набие в по-малките лодки, с цел да ги потопи. Командирите също подреждат своите флоти на дълъг фронт, тъй че да е мъчно за някой зложелател да премине зад тях. Триремите постоянно носят атински хоплити и стрелци до отдалечени места. Понякога трирема се придвижва до противников транспортен съд, с цел да може атинска група, формирана от хоплити, да се качи и да нахлуе и да залови съперника.
Триремите обаче не са без своите дефекти. Няма места за спане на екипажа, тъй че корабите би трябвало да бъдат на пристанище всяка вечер. Дори и да има спални пространства на кораба, триери въпреки всичко би трябвало да се изтеглят от водата всяка вечер, тъй като те бързо биха се напълнили с вода, в случай че останат в морето.
Но атинският флот не може да остане на върха на античния свят вечно. Той е погубен по време на Пелопонеската война: по време на борбата при Еегоспотами през 405 година прочие н. е. спартанският морски флот под командването на Лисандър унищожава атинския, като на процедура приключва както Пелопонеската война, по този начин и атинското морско превъзходство.
Атинските военни също не могат да останат на върха на Древния свят вечно: до края на Пелопонеската война те към този момент не са най-силният гръцки полис. Въпреки това и макар че Атина най-често се смята за културен античен град, тя също е и доста новаторска военна мощ.
